Ефирна, търсеща разтуха,
олекнала от гняв и от вина,
флиртувам с тоя, дето духа,
като перце, а не като жена...
С целувка пак ще го помоля
да ме отвее нейде по света...
Объркал вярната посока,
аз ще го водя за носа...
Той, вятърът на моята промяна,
отвял далече всеки страх,
завихрил мелниците във главата ми,
направи ги на пух и прах...
Ех, ветре, с теб съм безтегловна
забравила, че съм жена...
Перце съм и не съм виновна,
че просто искам да летя!
© Сиси Всички права запазени