Все нещо не достига,
все нещо предстои...
Сланата в мойте мигли
денят ще разтопи
с живителна усмивка -
искряща и добра.
А времето пенливо
към онзи тайнствен бряг
навярно ще ме люшне...
Аз вярвам в Любовта -
не ме е страх от нищо.
Едно са тук и там -
земя с небе се сливат
в туптящия ми стих.
Животът тъй красив е
и песен - всеки миг.
© Вилдан Сефер Всички права запазени