20.01.2008 г., 21:16 ч.

Песен 

  Поезия » Друга
1336 0 3
Понякога времето оставя следите си
върху лицата ни. Изпръхнали от отчаяние
и слабост, винаги безгрешни сме.
И не приемаме ни помощ братска, ни съвети...
Останаха ли хората с лица от горест
истински? На бели платна рисувам
и понякога си мисля, че е лудост
да живея. В свят от бреме.
Поглеждам в огледалото и виждам
не себе си, не теб, а ласката на
последната ни спътница, на болката.
И шепне ми със свити устни, че ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Предложения
: ??:??