ПЕСЕН
Когато човек е обвързан и
тежести дръзко крепи.
Стоварват се тъй непотребни,
ужасни и тежки беди.
И пъшка, и пада, и става.
Пробойни навред се тълпят.
Понякога хорската врява го сепва.
Учудва го с песен светът.
И ето, че песен запява.
И ето, готов е за път.
Извива той вой на сирена.
Стените край него кънтят.
Залисани във задължения,
как времето лети, лети!
Не пропиляваме ли всичко ние,
дори и нашите мечти!
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Животът е борба . . . лесно няма да се дадем . . .
Приятна вечер ти желая !