agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
3.04.2021 г., 1:24 ч.  

Песен 

  Поезия » Любовна, Друга
751 0 6

Изви се страшна буря и морето

затанцува лудо със вълните.

Облаците мрачни от небето

сипят дъжд и мълнии, и трясък,

и смъртта зове от дълбините

кораба пътуващ надалече.

Посейдон ме иска и със крясък

пита ме: " О накъде, човече,

тръгнал си във този бурен час? " .

    - Към моята любима с обич аз!

 

Джунглата е тайнствено опасна,

дебне хищно всяка гладна твар.

И безспир съдбата е неясна,

там - в реката, тука - в гъсталака.

Оцеляване превръща в звяр

и създание красиво даже.

Наготово никой дар не чака,

не пропуска и страхът да каже:

" Къде си тръгнал в този дебнещ час? " .

    - Към моята любима с обич аз!

 

Пустинята е дълга и гореща,

и вървя, и прекосявам дюни.

Крепи ме мисълта сега с надежда -

да видя милата си в чуден ден.

Не се разстройват нежните ми струни,

стремежът ми е песенно един

и какво, че шепне възмутен

в пустошта гласа на древен джин:

" Къде през пясъците в този час? " .

    - Към моята любима с обич аз!

 

И планини обсипани със сняг

пред мене се изправят титанично.

Но следвам влюбено все своя знак

и няма да се спра за миг пред нищо.

Оттатък висините романтично

очаква ме прекрасната любов.

В полята разцъфтява пролет чисто

и нека пита, и студът суров:

" Къде си тръгнал в този снежен час? " .

   - Към моята любима с обич аз!

 

 

 

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??