19.02.2011 г., 23:52 ч.
Песен на ангели
Усещам – вятърът разбива лицето ми,
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско.
Поглеждам надолу и виждам водите.
Вълните играят си със образ печален
и давят с целувка пак дъха му прощален!
Животът бе труден, но смъртта ще е лесна.
С последната сила правя крачка последна.
Около мене цветята тихо се веят,
росата по тях като сълзите се лее. ...
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско.
Поглеждам надолу и виждам водите.
Вълните играят си със образ печален
и давят с целувка пак дъха му прощален!
Животът бе труден, но смъртта ще е лесна.
С последната сила правя крачка последна.
Около мене цветята тихо се веят,
росата по тях като сълзите се лее. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Джон Джорджив Всички права запазени
Предложения
-
-
Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
-
Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...
-
С теб сме в Стария град. Маса само за двама. В ресторанта познат посетители няма. Но по масите свещи...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
