Мечтите вeчно шият
с конци от стари спомени и дрехи.
Новата ми пещ смърди
на вчерашния хляб.
Скилидки плесен,
две глави мавруд
сложи на вкисналата манджа.
Не остана ни един здрав чук
да закове човек
последната кибритна клечка
в догарящия пошъл шум.
Без глас
крещят в тълпата,
без дори да разберат,
че свършиха се думите отдавна.
Остана им там само
в ушите някъде шумът.
© По Йо Всички права запазени