Пее вятърът навън
свойта песен тъжна -
до-ре-ми, мажор, акорд.
Пак го слушам,
сякаш съм му длъжна.
Докога ще е така?
Вече час кръжи неспирно.
- Стига! Та нима до вечерта
ще ревеш във танц ефирно?
Вече облаците сиви
насъбрал си ти отпред.
Не, че пак не са красиви.
Като в кино съм на първи ред.
Пееш песен в мрачно сиво.
Искам да смениш акорда!
Тонът ти звучи фалшиво.
Нека слънце се яви на борда!
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
Всички сте страхотни!!!