песен за един човек
имах небето,
летях и си пеех,
но един ден всичко пропадна,
един ден просто паднах и бях смазан.
ти, той, тя, те, всички бяха бездушни чучела,
които ме гледаха с празен поглед.
изправих се и аз се изтръсках,
крила нямах, но краката си още имах.
тръгнах и бягах, бягах към най-високата скала.
стигнах до върха и... скочих
скочих, но не паднах и полетях,
полетях и отново запяx песен за един човек.
© Радослав Асев Всички права запазени