Някой пееше до скоро,
някой пее и сега,
но отчаян и с умора
се задъхва в песента.
Той със песента си само
как света да промени?
Пее късно и от рано,
сякаш, че апел кънти!
Някой свири на китара,
ех, как струните звънят!
Няма как да ги накара
яростно да не крещят.
Хей, човече! Той светът е
мрачен, сбъркан и студен!
Как се пее - радостта ти
няма я... ни слънчев ден.
Някой пее замечтано
за един различен свят.
Сигурно това ще стане,
ако всички съберат
и запалят от искрите
огън силен да гори!
Огън парещ
във душите
за красиви, светли дни!
© Ани Иванова Всички права запазени