Песен за моето котараче

12.02.2023 г., 13:16 ч.

Поезия

719 4 2

ПЕСЕН ЗА МОЕТО КОТАРАЧЕ

... едно бездомно коте ме хареса

по Главната на Варна през нощта,

попита ме: – Какъв ти е адреса? –

и – хоп! – дойде пред моите врата.

И малкото ми име как научи?

Направо бе агент от КГБ!

Валери, вика, вън студът е кучи,

що не запалиш старото кюмбе?

Додето край кюмбето то се топли,

напазарих му в МОЛ-а с луд успех! –

не помня, май, гранули с гъши дроб ли,

или консерва пилешко му взех?

Туй коте се оказа поспаланко.

Завива ми се с вехтото шалте –

спи на дивана на Валери Станков,

за мен не му и дреме въобще!

Аз си го кръстих с галеното Шуши.

И Шуши заживя със мен добре –

понякога на скута ми се гуши,

щом е на кеф, под моето сетре.

То римите ми взе дори да пише! –

във Фейсбук аз цял ден ви ги чета.

Добричко коте Бог ми прати свише,

за да не пукна сам-самин в света.

12 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 9, 00 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-02-12T18:33:58+02:00

Благодаря за усмивките, Валери!🥰И аз си имам - цяло семейство котки с няколко бащи, които наричам така, без да съм им правила ДНК тест. По окраските, които са различни, разпознах всички виновници за бащинството.😊
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-12T14:59:29+02:00

Просто прекрасно