thedac (Димитър Драганов)
873 1129
9.10.2020 г., 7:46 ч.

Песен за старост и есен 

  Поезия » Друга
862 0 4

Не мога да се сърдя на дете
и кучета бездомни да подмина.
Надявам се един да разбере –
сърцето ми е слънчева камина.
 

Замина за чужбина моят син.
Държавата от вкъщи го отпрати.
Годината премина – цепелин,
и мъж един не чу красиво „тате“.
 

Момичета се смеят и летят
по улици, пазари, кафенета,
а старци младините си редят –
прегръбени от битките момчета.
 

Наблизо профучава автобус.
Шофьорът му сияйно се усмихва.
Облякъл си е ризата по вкус,
а някъде вълненията стихват.
 

Когато видя някакви деца,
които тайно палят си цигари,
душата ми крещи и се гневя,
дори това до кости ме изгаря.
 

Надявам се синът да е добре
и той поне късмета да изкара.
Живея под великото небе
и в нощите си пея за самса̀ра.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??