Песента на човека

25.03.2022 г., 16:46 ч.

Поезия » Друга

202 0 0

Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.

И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща.
Уви тъкмо се извисява в Космоса и песента с последен дъх сбогом изрича.

Поваля се тогаз човека стигнал почти до всичко и осъзнава, че той е нищо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.