Чувам зов от далеко,
гайда свири на хълма,
овчар си стадата гледа,
мома до него менци излива,
що пълни, вода за овцете.
Разстила се зов по полето,
Заран Слънце ощ не изгряло,
гайдата птиците вдига,
шумят вече полски животни,
та подире й пеят петлите.
Утрин по хоризонта веч тича,
гайдата с живота се слива, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Един сън, превърнал се в реалност.