Песента на моряците
Сутрин нежно вълните целуват брега,
да събудят от изтока слънцето.
То проблясва под сноп светлина
и избухва аленеещо над морето.
Плуват лодки и хвърлили мрежите,
се оглеждат рибари в лъчите му,
колко улов днес ще си занесат
в домовете, да нахранят чадата си.
Запрелиства денят часовете си
и следобедно дремва си слънцето.
Свиват мрежите с улов и усмихнати
песен пеят рибарите за морето.
Тази песен е толкова хубава,
че и слънцето слуша с морето,
и със залез в оранж под скалите
прегръщат се ветровете с вълните.
Там се раждат нимфи, сирени
и русалки със перки седефени.
Там ходят само моряци, които
нямат си своите земни любими.
У дома не се връщат никога,
навярно защото обиква ги дъното.
А рибарите бързат със улова
да се върнат у дома, до огнището.
Затова пеят, да не чуват зова
на прекрасните морски творения,
и по светло да слязат на брега,
дето ги чакат жените им.
(Благодаря на седем за невероятната му музика!)
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
радвам се, че ви е харесал стиха! -
Поздрави за чудесното творение и вдъхновителката!
-
Много морско и силно!Поздрав!
-
Красота,море и житейски истини!Поздрави!
-
Слушах седем (седем), и образите сами изникнаха вдъховени от музиката му, благодаря на него и на вас, приятели!
-
Благодаря за този стих, Джейни! Вълшебно е!
-
Ех...морско ми стана! И приказно...
-
И замириса на море...
На морски бриз. И още нещо,
което в песните живее
и пълни въздуха с вълшебства...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Древните гърци делели хората - на живи и мъртви, и тия, дето плуват по вода...
Джейни - ти си неизчерпаема - вдъхновенията просто те връхлитат...!