на Пламен Ганев
и всички музиканти.
Попитали веднъж щурчето:
- С какво му пълно е сърцето,
та музика навред дари
и всички щедро весели?
Нима не знае то тревога,
та вред да свири е готово,
дори през зимата в комина,
възпява снежната партина.
Така отвърнало щурчето:
- С радост пълно ми сърцето,
че още щом съм се родил -
от музика съм се опил.
Не зная друго аз да правя,
че туй е божия награда,
дори и гладно да заспивам -
от музика да се опивам.
С цигулка малка във ръка,
аз всичко живо веселя.
Не ме корете, че греша -
това е моята съдба.
Кога налегне ви тъга,
повикайте ме начаса.
За топла дреха, къшей хляб,
ще свиря, пея аз в захлас.
Че песен щом залей земята,
по-леко става на душата.
Отлитат тягостни беди
и младост връща се дори.
таз песен малка запомни !
Запееш ли я ти в беда -
магия става на часа.
Това щурчето ни каза,
цигулката си пак взема
и тръгна гладно в студ и зной -
да радва с песен всеки той...
И днес щом видя аз щурче,
покланям му се от сърце.
То вижда моята сълза,
затуй ми пее във нoщта.© Гергана Спасова Всички права запазени