Посвири ми, щурче,
твоята влюбена песен,
малко, тъжно момче
в своята сребърна есен.
с песента упоена,
с любовта на щурците.
Клони свежда върба
за целувка с реката,
свириш с тъжна душа-
орис позната.
Композитор велик,
в самотата прописал,
а в сърцето - лист с ноти,
песента си записал.
© Валка Всички права запазени