yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
3.03.2012 г., 18:24 ч.

Песента на впряга 

  Поезия » Философска
663 0 6

Дълго рихме със копита снега и чертахме пъртини       

− бели релси, изтеглени в димяща, претръпнала пустош.         

И сега, щом притихнахме двама − вместо в цветни картини −

косите си сиви вятърът в халища снежни разпуща.       

 

За какво ли ни вплитаха панделки алени в гривите,     

щом даже за миг след това не успявахме да ги зърнем, 

и звънчета, които припяваха сладко по билото: 

− Ехей, идем, стопанке, натоварени с плява и зърно.    

 

Тя ни милваше нежно и пръхтяхме от слабост със ноздри,      

и подковите къртеха влюбени сини светкавици.           

Но сега сме сами, сред сплъстени трънаци на гроздове,           

в къщи − сринати току оскотелите мъртви сокаци.        

 

Къде да вървим, друже, та ние отдавна сме ничии −    

две кранти с проскубана кожа и раздрипани чулове.     

Ти ми шепнеш, че няколко нощи сънуваш метличини,  

и в лунен витраж от стъкло и метал зеница разпукваш.

 

И с камшици плющят над главите ни черни ездачите   

и пресушават последните глътки в дъха ни без милост.

Ах, да имаше как сред този свят непознат да изплачем 

под звездите сиротни, изронени в сребърни жълъди.   

 

Как  държат ни юздите с коварни и стегнати ремъци  −           

от небесния коловоз да свърнем встрани няма сгода!               

Но преди да потънем навеки в земята на сенките,

нека мрака взривим със буреносни прощални акорди.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Утеха е, че не са сами...
    Поздравления, Валентина!
  • Чудесно!
  • Сякаш си рисувала обречеността.Ярки картини с динамично, макар и тъжно внушение.
  • Интелигентен стих, запомняща се образност. Според мен обаче ярките петна се разпиляват във витражна фрагментираност, която не е обединена от едно внушение, а е също тъй разнопосочна, което донякъде намалява силата му. Трудно ми е да приема това "сринати току ОСКОТЕЛИТЕ мъртви сокаци" в третия куплет, разпуканите зеници и черните ездачи в следващите. Имам бележки и към римите, но не това е най-важното. Получила се е, според мен, ярка картина с няколко центъра и редица неприемливи щрихи - може би в стремежа да се напълни до края стиха с цветност и оригинално звучене. Въпрос на виждане...
  • До скоро свързвах твоето име с добре направени снимки. Поздравления за силата и изпълнението на стиха ти!
  • По-хубаво е от моето стихотворение (Впряг) в пъти. Поздравления, Йо, и честит празник!
Предложения
: ??:??