В зимната нощ вятър пее,
пее в комина ми песен,
която и вълците слушат,
а тя... може би е за мене...
Но аз не разбирам
езика на вятъра...
а сега да го уча - на живота ми
остатъка цял ще отнеме...
Ах, песента нека пее
в акорда със снежното бреме,
аз ще слушам,
както вълците слушат... и това
само студената нощ ще отнеме...
D.Patton
© Дейзи Патън Всички права запазени