Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас -
земята да я понеса на гръб и длани.
Но нямам, боже мой, и тази власт -
не съм обречена света да хвана,
да го изправя криво-ляво на крака,
да го отупам от праха му грешен.
Не, аз не съм научена така -
на Господ Бог в нещата да се меся,
затуй навярно съм човек. Пешак.
Не ме е глезил - сторил ме корава.
Да бях ли, боже мой? Но как,
когато и кръвта вода не става.
© Юлия Всички права запазени