Аз съм пешката* в стария шах,
по полето игрално ме местят.
В ход безумен и със замах
падам жертва при първият страх.
Да отстъпвам назад нямам право,
все напред или само встрани.
Тъй сърцето ми стана кораво
и смъртта гледам право в очи.
И изглеждам им толкова бавна,
неспособна на подвиг дори.
Бройка само в битката славна,
лесно паднала - няма следи. ...