gerrda (Геновева Христова)
408 4496
6.02.2008 г., 16:33 ч.

Песимистично 

  Поезия » Философска
762 0 19
 

По коридорите

на мъртва неизвестност

разхождаме тревогите си

тъмни.

Тристайни спомени

с тъгата се целуват

и молят

нежността и да се върне.

Рамкираме

душевния си ритъм

във болно недоверие.

От тънки чаши

(разноцветни)

внезапни обещания

с гореща болка пием.

Рисуваме мъгла

в очите си

и после, недоспали,

с върха на състраданието

я трием.

Пътуваме

в бушуващи химери.

Пътуваме.

До скука отрезвели

и слепи

от системни липси

говорим и се смеем

с любовта.

И лъжем я -

как тихо

ще я сгреем.

С виновност.

Недовършените трепети

хапливо ще обгърнат

раменетe ни.

Оттенъци на святост,

присмехулни,

ще прикриват

боязливо

гърбовете ни...

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??