Песимистично
Отнесен съм отново в мисли - самота,
лятото преполовява - синя топлина,
зеленина край мен и морски бриз ме освежават,
мисли - тежест, неразбран от себе си останах.
Избягах аз от скука, сивота и ежедневие,
тягостна бездушна обстановка - празнина.
Предпочитам самотата пред това безчувствие -
да бъда нейде там във дъното на залата.
Отнесен си оставам - граница едва забележима,
лудостта ли е във мен или е поглед в бъдеще далечно,
ще мина покрай вас и ще ви кажа „Вече бил съм, ...