Безсмислени са светлите капчуци,
отдадени на слънцето в нега,
предсмъртната им песен по улуците
е просто квинтесенция от тишина.
Безсмислени са звездните сюжети
във веронез, аквамарин и тюркоаз,
щом мъртва е оназ звезда, която светеше
във хаоса на неспокойното ми Аз.
Безсмислени са паячетата по ъглите
и мрежите им леки до въздушност,
капките дъждовни са нелепи до закръгленост,
а вятърът в дърветата е дразнещо послушен.
Безсмислен е и полетът на птиците,
когато са сами в лазура необятен,
безсмислието като нерв е опнало дъха на жиците,
без теб безсмислен е светът и крайно непонятен.
© Даниела Всички права запазени