Законът на смъртта не ме тревожи -
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам -
живота мой, замислен и нелек.
Единствен лукс поисках - след смъртта ми,
да каже някой: "Бе добър човек"!
© Кети Рашева Всички права запазени