Сред камъни пълзи змия
по пътя на своята прокоба.
Тя търси място с топлина,
за отровната своя утроба.
На Солунска до градинка живее
продавач без възраст на антики.
Наблюдава хората мълчешком
пред кафе, цигара и каничка.
Под крушка, ограден с брезент,
зиме и лете, под сняг и в пек
диша и мисли, храни се и чете
странният невидим човек...
Касата си банката затвори
пред парично самочувствие.
Остана му с взор нагоре
да търси от богове съчувствие.
По навик крие си лицето
зад талантливи златоустия
Приятна е компания, където
няма за беда предчувствия.
Крият се страхливите под маски
с надежда, че богове помагат.
Свободата задушава се от каски,
отвисоко с болка се пропада.
© Вили Тодоров Всички права запазени