6.12.2011 г., 15:20 ч.
Пет минути
Моята малка ръка в твоята се губи,
очите ми греят като ярки звезди,
душата ми пее, че до мене си ти.
Да помълчим, за да си кажем всичко.
С две ръце и пет минути време.
очите ми греят като ярки звезди,
душата ми пее, че до мене си ти.
Да помълчим, за да си кажем всичко.
С две ръце и пет минути време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Гери Д Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Пред залеза съм просякът дошъл с отворената длан, за да приеме последен лъч в живота зъл, към космос...
-
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
-
Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
