Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя... 
По-скоро вярвам във причината, 
която мъкне ми последствия, 
и щом не виждам истина във виното, 
живота е лъжа, естествено... 
А времето не жали никой. 
След всяка смърт цъфти рождение, 
макар че аз редовно питам, 
за свойто пето измерение... 
Където ти ще си съвсем логична, 
(против обществената мисъл) 
понеже нашето обичане 
навярно свише е написано... 
И там ще бъда по-спокоен, 
възседнал тази утопичност, 
на вид, развявайки си коня, 
(но иначе - сериозна личност.) 
Дано физичните закони 
и тази точна математика, 
ни сметнат тъй, че да запомним, 
какво за в бъдеще ни чака. 
Но аз си знам, макар направен 
с любов да бъда жив и цял - 
баща ми щом не се изправя, 
ще бъда тъжен и осиротял... 
Добре, че ти ми се оказа чудото, 
в което дом душата ми намери  
и цялата ми абстинентна лудост 
превърна някак си във белег... 
И ако спре сърцето ми за втори път, 
недей ми слага окончание! 
Докато съм от кръв и плът, 
ще бъдеш мое обожание! 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
10.04.2024