Avis (Павлина Соколова)
362 966
20.09.2019 г., 16:46 ч.

Петък 

  Поезия » Друга
1447 7 6

 

Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни. 
Някой своите летни илюзии гони далече. 
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени. 

 

Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. 
Само чифт тебешири им трябва, за да се засмеят.
А на тебе, човеко, вглъбен от неволи и тайни,
разкажи ми какво ти е нужно, за да заживееш?

 

Колко думи мълчани във делника свой си натрупал?

С колко други, горчиви, си стрелял по някой невинен? 
А сега бързаш, тичаш...  да стигнеш до свойта хралупа, 
дето всяка стена е по-хладна от чувства изстинали. 

 

Този петък е дълъг. Но не е белязан с разпятия.
В някой ъгъл те чакат очите на куче бездомно. 
Не е страшно, повярвай ми, да си нацапаш ръката
ако днес го погалиш. Повярвай, то дълго ще помни.

 

И какво като не е Неделя - в дома си те чакам.

Независимо колко си праведен, колко си грешен...

Аз умея да слушам. И лесно събличам тъгата.

Тези двадесет стотинки във джобът ти стигат.

За свещ са.

 

 

Павлина Соколова

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!! Много силно! Поздравления, Бяла!
    Този петък е дълъг. Но не е белязан с разпятия.
    В някой ъгъл те чакат очите на куче бездомно.
    Не е страшно, повярвай ми, да си нацапаш ръката
    ако днес го погалиш. Повярвай, то дълго ще помни.
  • Дълбоко проникновен стих!... Поздравявам те, Avis!
  • Усеща се! Поздравления!
  • Не знам дали се подразбира - домът е църквата...
    Прегръдки и спокойна нощ!
  • Колко е хубаво да умеем да изслушваме другите...
    Силата да разберем радостта или болката и подарим мълчалива подкрепа.
  • Аз умея да слушам. И лесно събличам тъгата.
    Тези двадесет стотинки във джобът ти стигат.
    За свещ са.
Предложения
: ??:??