Долината е заглъхнала злокобно,

ято гарвани предчувстват пир.

Поляната ще бъде място лобно

за добри мъже, воюващи безспир.

Туй само на Косача е угодно...

Разтревожил се е мъдрият ни цар

и кристално ясно осъзнава,

че битката игра е на комар,

но в сражението пръв се oзовава.

Той хвърлил е отдавна своя зар...

Царят знае, че денят е млад,

а сеч цари от злоба изтъкана.

Сред полята брат посича брат,

среща воин, достоен със стомана

да погали мощния му врат.

Рязко изсвистява острието.

С адски писък цепи въздуха.

Потъва леко във сърцето,

а клюмващата бавничко глава

молитва рони към небето...

Царят ни намерил е смъртта си,

пурпур лее се от рани пресни.

Гордо е посрещнал участта си

и векове наред за него песни

ще се пеят на отрупаните маси...