Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.
И пожар ще задими на запад
от пиринчения, топъл залез.
Може пък до утре да додрапам
като влюбено в живота пале.
И в юмрука си ще стисна
стрък трева и полско цвете.
Може би Оная ще се вкисне,
че я щракат вече коленете
и че времето не ù достига...
И ще духне през ключалката без мене.
А пък аз пред изгрева ще мигам,
стиснала в юмрука... още време.
© Юлия Всички права запазени