заспивам върху хамак от паяжини
без страх от Арахна
опрела отдавна и гордостта и пръстите си
излишни
когато всичко е жлези
и всичко е търпение
и няма приспивни песни
няма изтръгнат косъм
от спящ великан
или осем бъчви саке
за осемте муцуни на Яматаорочи
насечен на парчета
няма мен
няма тяло
няма плътност
всичко е трева
и нищо не е място
на мястото на изход
е ръб и въздух
бобено стъбло
не падай, Джак!
по витите стълби ДНК спирала
до друго тяло
върху непознато легло
в чужди чаршафи
след ново сънотворно
по стара рецепта
на масичката
до кафето
под тавана
който
тече ли, тече
кап
кап
кап
да се събудя
в съседния хексаграм
на безкрайната Вавилонска библиотека
където няма демиург
и логосът е бреме
и Борхес не е написал
дори една книга
където тепърва започва
моето Написване
с точно двайсет и пет символа
време е за точка и запетайка;
© Деймиън Всички права запазени
Честит рожден ден!