Картина първа
От време на време
душата ми се отваря
като небе
и думите се изплъзват
в пространството,
подгонени
от емоциите.
Прелитам
над своето учудване
и си казвам:
"Не е възможно
тези сажди и прах
да се носят от мен.
Аз съм самородно злато."
Гмурвам се
в езерото на подсъзнанието
и пия
от солените му
горчиви
утаени води.
И тогава
се чувствам окъпана,
като след дъжд,
и ме изпълва
особена радост.
Картина втора
Думите ми препускат
като стадо коне
на разсъмване;
кафяви,
черни,
бели,
пъстри.
Те развяват гриви
и тичат около мен.
Улавям ги
и те ми се изплъзват
с отривисто движение на главата.
А аз не искам да ги изпусна.
Понякога
ми се отдава
да пояздя някой от тях.
Внезапно
той ме хвърля на земята
и писмата ми прекъсват на средата.
Трябва да съм упорита,
за да опитомя
тези диви коне - моите мисли.
Търпеливо да чакам
да се изпотят от препускане
и да тръгнат към извора
да пият вода.
Тогава се смесвам
със стадото
и дори мога да си избера
най-красивия кон,
да го сграбча за гривата
и да се метна отгоре му...
© Павлина Гатева Всички права запазени