yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
28.12.2013 г., 19:51 ч.  

Писци, ръждясали в забрава 

  Поезия » Философска
661 0 15

 

 

Не, не пиша писма, както някога много обичах.

Не купувам листа с филигран или цветен поръб.

Мойте сънища в петък кошмарите с брадва посичат.

И цъфтежът на люляка често обръща ми гръб.

 

Не посягам да драсна на някого няколко реда,

да му кажа, че залезът тлее все още навън,

и че той, ако дойде със мене за миг да погледа,

ще е тих и пречистен, блажен и в неземния сън.

 

Спрях да пиша на мама, да питам доколко ù липсвам,

а баща ми от рая не ми е изпращал и ред.

И забравих отдавна как всяко писмо ме прелиства,

а накрая прилепва очите словесният мед.

 

И не пускам дъжда да умие от горест душата ми,

да потропа на нечий прозорец – среднощен и тих,

или с призрачни пръсти в молитва пред мойто разпятие

да изрони напролет дъха на божурите в стих.

 

А през юли, когато небето е стиска от думи,

и над мене – седефени люспи – звездите валят,

не очаквам да цъфне в стъклото ми пълнолуние

и мастилено мракът да рукне над целия свят.

 

Ала, ти, сине мой, преоткрий всеизвечния смисъл,

тази нишка, която пришива пространства и дни,

и узнаеш ли колко боли от бездумност и писък,

намери ден и час и писмо да напишеш седни.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??