Пише ти Грозното пате със сивото перо
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе.
И се извиват огньове.
Пушек се вие нагоре.
Нека да мъдрят Совите.
Аз съм пате. А съм при хората.
Тук-там се сипят звездици.
Пък се стопяват в Мрака.
Теб позна Душата ми птича.
И още Теб… Само Теб чака.
Няма за обич илачи.
Времето не лекува.
Сърцето ми свито. Плаче.
Нека наяве сънувам.
© Таня Георгиева Всички права запазени