ПИСМА БЕЗ ПОДАТЕЛ

Защо ли вече спряхме да си пишем красиви, обичливи писъмца?
Нима е добротата лукс излишен под хлътналите в Зимата слънца?
Да си разкажем колко сме самотни – сълза във шепа думички добри?
Как ни третират! – опитни животни, и медийно ни лъжат от зори?
Как спряхме да си вярваме, че утре планетата Земя ще бъде Рай?

И само нощем в тъпите компютри единствено щастливи сме, комай?
Как да нареждам светлите си песни след залеза връз Черния баир?
Печалници ли чезнем – безадресни, един след друг във Божия Всемир?
И само аз – шейсет и петгодишен, си вярвам – както малките деца? –
че някой ден отново ще си пишем красиви, обичливи писъмца!