Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен.
Аз ти говоря със кожата. Диша душата ми гола
за теб. Само за теб. И сънувам в нощите как се
срещат очите ни някой ден. Светло е. Светло.
Прекалено е светло и си почиват сенките под
шареното небе, което подарявам на теб.
Тези писма дълги, колкото Космоса пътуват
към теб, прилежно подписани с клеймото
на времето и пристигат накуп за теб. Само за теб.
Толкова сладко – солена е жаждата ми по теб.
Утолявам я само, когато се оглеждаш във водите ми.
Непознатата – позната за мен. Само за мен.
Боже, колко добре ти стои гердана на шията –
усмивката ти върху мен!
С любов към теб.
16.03.2023г
© Тодорка Атанасова Всички права запазени