Аз искам за Коледа само това,
що няма да купят парите.
От гръмки и празни, помпозни слова,
съвсем оглушах, да простите.
Аз искам ли казах? Неволно съвсем.
Не искам за себе си нищо.
На всяко клошарче мечта да дадем,
вечеря и дом и огнище.
На мене ми стигат бял сняг и душа,
и шепичка думи мечтани.
И аз съм човек – плача, често греша,
но вярвам, че чудо ще стане! ...