12.09.2015 г., 22:05 ч.

Писмо 

  Поезия
5.0 (3)
422 0 2
Ще започна с това,
че отново съм в старата прежда.
С уморена глава
и негаснеща, свежа надежда.
Сутрин ставам във пет.
Преповтарям ги дните работни.
Два почивни подред -
пак пране, чистене, после готвене.
Като стенен часовник,
в който кука, настроено времето.
Като спукана стомна,
от която сълзят проблемите... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...
  • Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
  • Пак пристигаш на пръсти, любов, и разлистваш зелените утрини. В светлината на изгрева нов, в още рос...

Още произведения »