purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
5.07.2009 г., 0:29 ч.

Писмо 

  Поезия » Друга
545 0 12

 

Благодаря ти, дъще, за сладкото писмо,

единствена моя надежда над злото.

Аз всяка вечер заспивам със него в леглото

и всяка сутрин вярвам в живота,

повече от тези до мойто легло.

 

През моя малък път съм срещал много феи,

но по-хубави от майка ти и тебе, честна дума, няма.

Повярвате ли в мен, аз няма да посрамя

жените си в голямата и нечовешка драма.

И роден за вечна обич – вечно ще живея.

 

А ти си лягай вече, малка моя,

Сънувай принцове, които не от суета,

а от страстните стрели на любовта,

запратени от теб във техните сърца –

без страх се спускат в боя.

 

Заспивам със писмото ти и аз,

с усмивката, че през нощта във мрака –

смъртта от студ със зъби ще затрака

и утрото тя няма да дочака,

защото твоето писмо я хвърля в страх.

 

Октомври 1996 г.

МА - София

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Настръхнах.Благословени са съпруга и дъщеря.
    Евала, наборе!
  • Прекрасна и чиста е тази обич!
  • Ех, колко е хубаво... мило!

    Моя татко почина преди 16 години, и сега сякаш ми проговори с твоя стих... благодаря ти!
  • затрогваща бащина нежност и любов!
    Благодаря и аз за този чист и истински стих!
  • !!!
  • ...Ачо...БЛАГОДАРЯ!
  • Истинско е!!!
  • Заплаках. По-чиста Обич от тази между родител и дете едва ли има. Аз не успях да напиша писмо до татко, а той е Там. Дано да чете мислите ми. Поздрави, Пурко, богат си с твоето детенце, с твоето семейство. Стих, излят от душата.
  • Трябва да е било истински миг на откровение!
    Поздрави!
  • Нежна бащина обич.
    Поздравления!
  • Благодаря. Поздрави и от мен!
  • Бях Там. За кратко.
    Между себе си и смъртта.
    Тунели нямаше. И светлина.
    И никой не ме чакаше.
    Бях сама...
    Заплаках, когато се върнах
    и видях
    как са ме търсили и чакали
    децата ми.
    Тук и сега!

    Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??