Писмо

Когато шепнеш ми зад ъгъла

и чувам ехо във съня си,

сънувам старци, татко,

теб сънувам в бяло.

Когато прегръщаше сина си,

твое подобие завинаги изцяло,

по - готов за тоз живот - едва ли,

едва ли и господ тъй ще да ме извая.

Когато говореше ми в притчи

и показваше на малкия човек света,

обличаше живота някак странно в грижи,

после сваляше му дрипите и се смяхме от душа.

Зад теб вървях уверено щастливо,

тъй как никога не ще следвам друг,

за едно дете не ще останеш минало,

обичам те, целувам те и ти благодаря.