На този вълчи и озъбен бряг, където стъпките ми все са боси, където времето подгъва крак, (навярно уморено от въпроси) обърках се без карта и компас, и ни колиба си строя, ни лодка. От писъци на чайки съм без глас - да изкрещя как липсваш ми и колко.
На този бряг, нацепен от скали, раздърпват ме отдавна ветровете. Все чакам кораб, без да знам дали, те има някъде, отвъд морето... Отгледах си коса от самота, и с кичурите и - писма ти пиша. (И сигурно ще продължа с това, поне докато жива съм и дишам.)
На този бряг - писмо подир писмо - бутилка нямам да ти ги изпратя. На този бряг съм - късче твой живот, и свивам си цигари от писмата.
Това вече ми е едно от любимите произведения!Браво!!!
"И ни колиба си строя, ни лодка."-едно от трудните решения, когато не знаеш дали да останеш или да продължиш напред, защото и двете места са еднакво прекрасни и самотни...
(И сигурно ще продължа с това,
поне докато жива съм и дишам.)
..........................
На този бряг съм - късче твой живот
__________________________________
Не е необходима бутилка Радост.Достатъчно е твоето творчество.Много истинска...душа...и лице без поза, игри и съмнение.
И аз много вярвам, че ще ГО усетиш, когато те прегърнеДано да е скоро!!! Заслужава си!
Изключително съчинение!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.