ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ

… ще ти напиша някой ден писмо,

ще ти го пратя без печат и марка –

как се търкалям – трънено валмо,

по ледните алеи сутрин в парка,

и как във някой скапан автобус

се друсам из бездънните квартали,

и как от самотата ме е гнус! –

защото няма кой да ме погали,

да ми рече поне едно: – Здравей!

И да те смислям – малка и изящна –

прекрасна статуетка във музей,

душата си протегната ти пращам.

Без теб стърча на варненския плаж –

един, изгубен в Нищото, скиталец.

И в храма свещ ти паля с „Отче наш!“

И ти подреждам римички по залез.

Щом пощата затвори след обяд,

поне ще знам какво съм ти изпратил? –

писмо без плик. Без марка. И печат.

Върху което няма и подател.

28януарий 2025 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.