Нощ е. Отново припламват звездите
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите.
Завиваш ме (лека ми нощ!).
Само дано не забравя да питам
дали аз измислям си още?
Може би лесно лика ще позная,
ще легна във скута ти бял.
Там на целебни липи* ще ухае,
а тежест ще е всяко тяло. ...