24.11.2017 г., 15:24 ч.

Писмо до Сърцето 

  Поезия » Друга
645 10 29

Писмо до Сърцето

 

Туптиш ли? Още ли туптиш?

Аз трябва да зная. Сега!

В  студена гръд, кажи, че не пищиш,

а мислех, че без Тебе ще умра –

 

Реши. И тръгна с Любовта,

и взе си мъничко, тъй мъничко багаж…

просто… няколко неща…

мен остави – недостойния ти страж.

 

Дъхът ми взе– той всъщност тръгна пръв –

остави празните ми, овдовели вени,

да вият по онази, „луда кръв”.

Времето – стрелките му са спрени,

 

махалото му – нещо все брои…

мисля, че брои безспир – до девет –

Нокдаун! И да спре да ме боли!

А пред очите ми се мержелеят

 

онези ириси – в зелено до маслина,

сиянието им, първо тебе ослепи,

а когато Любовта им се спомина,

на мястото ти – бесилото на Любовта виси.

 

Туптиш ли – искам да те сещам пак!

Върни се в мен! Стареем – ден след  ден

(С кого ще плача в „есенния” мрак?!)

Пазителю на Любовта, затупти отново в мен! 

 

Рене

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??