15.05.2008 г., 8:56 ч.

Писмо на един идалго... 

  Поезия » Любовна
732 0 13
    Писмо на един идалго...

Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
одеждите ти - целите в лъчи,
а думите ти - многозначни...

Ти моя си - покрита и със свила,
ти моя си, о, моя самодива...
гнездо при другиго си свила,
но сърцето ти жадува мен - о, вива!...

И само навикът те връща...
във тая твоя крепост-къща,
палати той ти подари
и злато, накити, пари...

Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
но любовта ти -  моя... може би!...
Богатството е многозначно!...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??