Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти,
когато ти пристъпи в този свят.
Аз всеки ден изпитвах Любовта ти
и слагах на надеждите ти цвят.
Когато те болеше те прегръщах
и съ́лзите ти в шепи аз броях.
Когато прегрешеше, аз те връщах
да преговориш своя земен грях.
И тихичко до тебе наблюдавах
как тупвайки в прахта стоиш смирено.
Ръката си невидима протягах
и по дланта ти пишех нещо ценно...
Понякога усещам, че забравяш
кое е най-значимото за теб
и виждам как се луташ, как не вярваш,
как огънят посипваш с пръски лед.
Но той не гасне лесно! Още живи
са Вярата, Доброто, Любовта...
Сега се събуди!... А аз невидим
по стъпките ти тихо ще вървя.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
|Имах нужда да прочета точно такива думи.