Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която
на слабия светът не се присмива.
Уплашен ли се скрия аз в полата ти,
ще галиш своя внук ти с обич жива.
Сега съм още светлина лъчиста,
към майка си летя да я открия.
Когато срещнем тате, напористо
в утробата сърцето ще забие. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация