Писмото
Всяка нощ те чувам,
разплакана във тихото,
по стъпките минувам
с мокасини от скритото.
Не, отдавна не сънувам -
сън не пише изтритото.
Как ли поминувам? -
Храня се със стритото,
оголях - не „пазарувам”,
устни квася със размитото.
Откак те няма чиракувам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация