Писна ми от този свят жесток.
Писна ми да гледам мъката в очите.
Отчаяна майка търси помощ,
чрез писма. Публикува ги в нета.
За да спаси своето дете,
се моли някой да и подаде ръка.
Защо държавата забрави за своите деца.
Писна ми да гледам, как дете
в клошар съдбата го превръща.
Търси си прехрана, иска да работи,
а едва на десет е сега.
Писна ми да гледам онзи старец,
всяка сутрин в кофите за смет да рови.
Нима заслужил е това.
Жената стара в подлеза на НДК,
стиснала двата лева, тихо тя ридае,
защо милата не знае
дали ще може да си купи,
хляб и мляко за вечеря.
Дали отново ще си легне,
гладна, забравена в нищета.
Писна ми да слушам новините.
Нищо ново пак не чух, освен това.
Войни,наводнения, беди.
Писна ми от тази сивота.
Всеки чака чудо да се случи.
Гледа злобно в пълен пас.
...................................
Това живот ли се нарича?
Категорично НЕ!
Писна ми да си мълча.
Писна ми...!
© С. П. Всички права запазени